Има места, които карат кроасаните да губят очакваният, макар и приятен вкус.
Отвсякъде останките от социализма- приведен и слаб- протягат изнемощели ръце, сякаш молещи за прошка след толкова години. А ехото от цигарена фабрика наблизо прави въздуха тежък, лепкав и черен- като тупнало в прахта парче сдъвкан тютюн. Хората са мрачни, бледи, погледът им е особен, сякаш тъгуват по нещо недостижимо.

Ето защо е непростим вкуса на кроасаните понякога.