Тихият ромол на дъжда се превърна изведнъж в буря от аплодисменти -
листата на лозата до прозореца ми възторжени ръкопляскаха за избавлението от горещото дихание на отминалия ден. Сънят пристъпва към мен внимателно, бавно, на пръсти - обут е в меки, удобни обувки - за да не смути хармонията от сливането на дъжда и тишината...