Сенките на боровете са остри и подредени, освен там, където яростта на стихиите е оставила болезнени следи.
Слънчеви струи боязливо полазват върховете на унилата, измокрена трева.
Хълм след хълм ме следва и мъглата, тихата спътница, която настоятелно ми напомня, че есента е вече тук.
Може би е късно да се сбогувам с лятото...?