Луната е нощната ми лампа,
очите ти са пишещата ми машина.
Помня как
прегръщаш рошавите ми коси
и заедно се шляем
на друго място
и по друго време.
Без да говориш,
само с поглед -
някак без да се усетиш -
подпали всичко
помежду ни.
Горящите пламъци
вече личат
в очите ни.
Отдавна плувам
в мислите ти.
Отдавна сънувам
сънищата ти.
И телефонното пробождане -
адски ми е важно!
По-леко ми е,
откакто отново си имам
онези, толкова важни
21 грама..
А някога
луната беше нощната ми лампа,
а очите ми
бяха пишещата ми машина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар