неделя, 19 юни 2011 г.

Вятър разпиля мислите ми.
Затова разбрах,
че и ти се усмихваш.
Нямам представа
как сънуват очите ти,
как изглежда деня ти.

Тишината ми каза,
че и ти се усмихваш - 
вкусът на устните ти,
маршрутът на пръстите ти...
Щурци донесоха лято
в леглото ми.
Земята прегърна луната
в сянката си. 
Разреши ми да вляза в съня ти.
Разкажи ми
как да бъда деня ти.

Усмихвам се,
защото ти се усмихваш.
Вече няма да си тръгвам.
Този път просто ще остана.

Няма коментари:

Публикуване на коментар