Луната пак дойде  

да помълчим заедно.

Седна на перваза

на прозореца ми,

подпря глава с ръка.

Емоционална руска рулетка

разиграваха съседите.

Разказваха за любовта си

в минало свършено време.

Не виждаха къде е дъното

и къде е хоризонта.

Проклятието на двойките

е в самотата.

Денонощната телевизия

е проклятието

на самотните.

Ние с луната

продължавахме 

мълчаливия си диалог.

Заслушахме се в

тишината на града,

която крещеше в лицата ни.

Мъглите

на шумни компании

се движеха

между градовете,

в погледите,

между нас.